ЕКС ЦЕРПТИТЕ ОТ ПАНОПЛИЯ ДОГМАТИКА В ЗАГ&#1056... (Russian)

The paper focuses on the translated excerpts from Euthymios Zigabenos's 12th century Panoplia Dogmatike in the Miscellany of Vladislav Gramatik from 1469, known as well as the Zagreb miscellany (HAZU, III a 47, 740r-752r). Those are two textual unities: 1. The initial encomium (a set of dedicatory verses) written by Zigabenos and addressed to emperor Alexios I Komnenos (1081-1118); 2. The Preface to the treatise of Zigabenos. The two texts are published as a unity for the first time. The author formulates a hypothesis why these texts have been included and what intertextual links are found with the analogous texts of the full Church Slavonic copies of Panoplia Dogmatike, namely: HM.SMS 186 - a 16th century copy from Hilandar monastery; III c 16 - Mihanovich collection in HAZU, also dated from the 16th century. The comparison allowed to sustain that Vladislav Gramatik was well-acquainted with the Byzantine antiheretical compendium and has purposely chosen unities that reproduced important aspects of the universal model of Medieval Orthodox society: the symbiosis of the political power with the literature and the culture of the ruler with Orthodoxy. Both texts from the Zagreb miscellany are thematically bound to the main idea of the final scribe's note at the end of the manuscript III a 47, the so-called Epistle from the writer that Vladislav Gramatik compiled to his patron and commissioner Demetrius Kantakuzinos. Another conclusion, based on linguistic matters is that both excerpts are in edited version and differ from the quoted Church Slavonic copies of Panoplia. The author points out importance of the studied excerpts for the full written record of Panoplia Dogmatike in the Church Slavonic tradition, as well as for the answers to many controversial issues on where, when and by whom the Church Slavonic translation itself was written. The close connection with the Athonite monastic brotherhood, its orthodoxy and orthopraxy surely was the main mover of its long-term use and spread, especially after 1453, when the Orthodoxy, more than ever, needed the dogmatic bases of its identity. [ABSTRACT FROM AUTHOR]

Rad je usredotočen na prijevodne odlomke iz Panoplie Dogmatike Evtimija Zigavina (12. st.) iz zbornika Vladislava Gramatika iz 1469. godine, koji je poznat i kao Zagrebački zbornik (HAZU, III a 47, 740r-752r). Riječ je o dvije tekstovne jedinice: 1. uvodni enkomij, stihovi pohvale imperatoru Aleksiju Komninu (1081. - 1118.), koji je sastavio sam Evtimij Zigavin; 2. predgovor ili prolog, priložen uz Zigavinov rad. Oba se teksta prvi put objavljuju kao cjelina. Autorica iznosi hipotezu o razlozima uključivanja navedenih tekstova u zbornik i o njihovim tekstovnim vezama s odgovarajućim tekstovima u prijepisima potpunoga crkvenoslavenskog prijevoda prve knjige iz Panoplie Dogmatike, točnije: HM.SMS 186 - prijepis iz 16. st. iz Hilandarskog manastira na Atosu te III c 16 - prijepis iz kolekcije A. Mihanovića iz HAZU-a, također iz 16. st. Usporedba navedenih prijepisa potvrđuje stajalište da je Vladislav Gramatik bio dobro upoznat s antiheretičkim Zigavinim kompendijem i namjerno je odabrao upravo takve tekstovne jedinice koje tematiziraju važne vidove univerzalnoga modela srednjovjekovnoga pravoslavnog društva, simbiozu između političke vlasti, književnosti i kulture te između vladara i pravoslavlja. Oba su teksta iz Zagrebačkoga zbornika tematski povezana s osnovnom idejom opsežne bilješke prepisivača Vladislava na kraju rukopisa IIIa 47, poznate i kao Poslanje književnika Dimitru Kantakuzinu, naručitelju zbornika. Drugi zaključak, izveden na temelju jezičnih karakteristika, jest da su oba odlomka iz Panoplie, koje je prepisao Vladislav Gramatik, drugačije redakcije u odnosu na tekstove objavljene u potpunim slavenskim prijepisima Panoplie. Autorica ističe važnost odlomaka u Zagrebačkom zborniku za utvrđivanje zbirke izvora Panoplie Dogmatike u slavenskoj tradiciji, kao i za odgovore na niz diskutabilnih pitanja gdje je, kada i u čijem autorstvu nastao cjelovit slavenski prijevod. Uska veza s ortodoksijom i ortopraksijom atoškoga monaškog bratstva sigurno je bila pokretač dugotrajnoga rasprostranjivanja i prepisivanja ovoga važnog teksta, posebno nakon 1453. godine kada su pravoslavlju, više nego ikada ranije, bili nužni dogmatski temelji oblikovanja identiteta. [ABSTRACT FROM AUTHOR]

Статията се фокусира върху преводните ексцерпти от Паноплия Догматика на Евтимий Зигавин, XII в., в сборника на Владислав Граматик от 1469 г., известен още като Загребски сборник (HAZU, III a 47, 740r-752r). Става въпрос за следните две текстови единици: 1. Въвеждащ енкомион, стихове за похвала към император Алексий Комнин (1081-1118), съставен от самия Евтимий Зигавин; 2. Предговора, или Пролога, към труда на Зигавин. И двата текста се публикуват наборно като комплекс за първи път. Авторката формулира хипотеза защо тези текстове са включени в сборника и в какви текстови връзки се намират с аналогичните текстове в преписите на пълния славянски превод на Първата книга от Паноплия Догматика, а именно: HM.SMS 186 - препис от XVI от Хилендарския манастир на Атон; III c 16 - препис от колекцията на А. Миханович в HAZU, също датиран от XVI в. Сравнението между тях позволява да се поддържа мнението, че Владислав Граматик е бил добре запознат с антиеретическия компендиум на Зигавин и че целенасочено е избрал такива текстови единици, които възпроизвеждат важни аспекти от универсалния модел на средновековното православно общество, симбиозата между политическата власт, ли- тературата и културата, между владетеля и Православието. И двата текста от сборника от 1469 г. са тематически свързани с основната идея на пространната преписваческа бележка на дяк Владислав в края на ръкопис III a 47, известна още като Послание на книжовника към Димитър Кантакузин, поръчител на сборника. Друг извод от езиково естество е този, че двата ексцерпта от Паноплията, преписани от Владислав Граматик, са в различна тек- стова редакция в сравнение с поместеното в пълните славянски преписи на Паноплията. Авторката посочва важността на ексцерптите в Загребския сборник за възстановяване на археографското досие на Паноплия Догматика в славянската традиция, както и за отго- ворите на редица дискусионни въпроси къде, кога и от кого е осъществен нейният пълен славянски превод. Тясната връзка с ортодоксията и ортопраксията на атонското монаше- ско братство е твърде вероятният двигател за продължителното разпространение и пре- писване на този фундаментален текст, особено след 1453 г., когато Православието, повече от всякога, се нуждае от догматическите основи на своята идентичност. [ABSTRACT FROM AUTHOR]

Copyright of Slovo (05836255) is the property of Slovo and its content may not be copied or emailed to multiple sites or posted to a listserv without the copyright holder's express written permission. However, users may print, download, or email articles for individual use. This abstract may be abridged. No warranty is given about the accuracy of the copy. Users should refer to the original published version of the material for the full abstract. (Copyright applies to all Abstracts.)